Завесата на дните ни
Мислите се гонят,
кръжат над звездите.
В безкрая политат.
Разплитат истини,
гадаят мечтите...
Тънки завеси са дните
и чезнат във гънките
на годините.
От суетите очите не виждат.
От болка ушите не чуват.
От умора ръцете не стигат
до бялата истина, да я погалят.
Душата в безкрайността търси
пространствен лъч, в нея да влее
доза непремерена нежност.
Да бъдат нощните лампи
звезди засияли,а сините сирени -
копнежна безбрежност
на утро,което целува росата.
Мислите със звездите се сливат.
Разгадали истини, небето целуват.
Очите отворени виждат многоцветия,
а ръцете докосват времето,
което е вечнно и свято.
Защото във него са запечатани
тайните на сърцето.
Тайни, които не заспиват,
а с утрото в нас се раждат.
Рисуват душите ни!
И целуват мечтите ни!
Тънка завеса са дните ни,
скрити във гънките на мечтите ни...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
