22 нояб. 2012 г., 11:36

Завещание

587 0 0

на моите потомци

 

Вземи от мойта звучна тишина!

Нека тя събуди в тебе екота на древни времена

и две видения вълшебни ще нахлуят в твоята душа

с песен звучна и далечна - на Елти и Мирка песента.

 

Вземи от мойта звучна тишина, за да можеш в нощи лунни

да се върнеш там, където детски смях ще те повика,

и ще видиш пак селцето, във което сме родени.

 

Потопи се във морето житно, весело-зелено, дето топли ветрове

играят с класовете едри, не зазрели.

 

Прибягай после до реката и поседни под върбалака,

там с притворени очи послушай тихите слова,

които стар рибар реди.

Виж, той пак е в спомени унесен

и върви все още през годините...

През смях и радост и печал се взира с любопитство да отгатне

докога и докъде ще стигне неговият път през времето.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...