на моите потомци

Вземи от мойта звучна тишина!

Нека тя събуди в тебе екота на древни времена

и две видения вълшебни ще нахлуят в твоята душа

с песен звучна и далечна - на Елти и Мирка песента.

Вземи от мойта звучна тишина, за да можеш в нощи лунни

да се върнеш там, където детски смях ще те повика,

и ще видиш пак селцето, във което сме родени.

Потопи се във морето житно, весело-зелено, дето топли ветрове

играят с класовете едри, не зазрели.

Прибягай после до реката и поседни под върбалака,

там с притворени очи послушай тихите слова,

които стар рибар реди.

Виж, той пак е в спомени унесен

и върви все още през годините...

През смях и радост и печал се взира с любопитство да отгатне

докога и докъде ще стигне неговият път през времето.