Nov 22, 2012, 11:36 AM

Завещание

  Poetry
585 0 0

на моите потомци

 

Вземи от мойта звучна тишина!

Нека тя събуди в тебе екота на древни времена

и две видения вълшебни ще нахлуят в твоята душа

с песен звучна и далечна - на Елти и Мирка песента.

 

Вземи от мойта звучна тишина, за да можеш в нощи лунни

да се върнеш там, където детски смях ще те повика,

и ще видиш пак селцето, във което сме родени.

 

Потопи се във морето житно, весело-зелено, дето топли ветрове

играят с класовете едри, не зазрели.

 

Прибягай после до реката и поседни под върбалака,

там с притворени очи послушай тихите слова,

които стар рибар реди.

Виж, той пак е в спомени унесен

и върви все още през годините...

През смях и радост и печал се взира с любопитство да отгатне

докога и докъде ще стигне неговият път през времето.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...