Завесите са спуснати

17 апр. 2015 г., 07:48

Поэзия » Философская

403 0 0

Завесите в душата ми са спуснати
Тъжат мечтите ми изпуснати
Коне стремглави, бягат бясно те
Твърде чужди, че да може някой
да ги разбере

И в стон потаен, лек и тих
Във него бляна си открих
Закътан в дълбините черни
Прокарва път си през земи
безверни

О, свобода
О, любов
Не ще намеря път навън
Завесите са спуснати
и е изгубен всеки зов.

Завесите са спуснати

Свързани произведения

Комментарии

Предложения