17.04.2015 г., 7:48 ч.

Завесите са спуснати 

  Поезия » Философска
496 0 0
Завесите в душата ми са спуснати
Тъжат мечтите ми изпуснати
Коне стремглави, бягат бясно те
Твърде чужди, че да може някой
да ги разбере
И в стон потаен, лек и тих
Във него бляна си открих
Закътан в дълбините черни
Прокарва път си през земи
безверни
О, свобода
О, любов ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Астрал Всички права запазени

Предложения
: ??:??