Завесите са спуснати

17.04.2015 г., 7:48 ч.

Поезия » Философска

447 0 0

Завесите в душата ми са спуснати
Тъжат мечтите ми изпуснати
Коне стремглави, бягат бясно те
Твърде чужди, че да може някой
да ги разбере

И в стон потаен, лек и тих
Във него бляна си открих
Закътан в дълбините черни
Прокарва път си през земи
безверни

О, свобода
О, любов
Не ще намеря път навън
Завесите са спуснати
и е изгубен всеки зов.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Завесите са спуснати

Свързани произведения

Коментари

Предложения