17 abr 2015, 7:48

Завесите са спуснати 

  Poesía » Filosófica
398 0 0

Завесите в душата ми са спуснати
Тъжат мечтите ми изпуснати
Коне стремглави, бягат бясно те
Твърде чужди, че да може някой
да ги разбере

И в стон потаен, лек и тих
Във него бляна си открих
Закътан в дълбините черни
Прокарва път си през земи
безверни

О, свобода
О, любов
Не ще намеря път навън
Завесите са спуснати
и е изгубен всеки зов.

© Астрал Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??