29 мая 2011 г., 23:44

Завиждам ти, читателю

821 0 1

Завиждам ти, читателю, че купи си сега
книжицата с моите нетленни стихове.
Ще седнеш у дома си ти със чашка във ръка
и в сладостно блаженство пак вълшебни върхове

от истинска поезия ще покориш щастлив.
Ще вкусваш с удоволствие духовната храна,
дордето аз единствено ракийка с дъх смрадлив
ще мога с хонорара от коричната цена

на томчето със стихове да купя. Твоя дух
ще радват пируетите на мъдрото ми слово.
А аз процока кисела ще пия - сляп и глух,
самотен деградирал тип, натъпкан със отрова.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • С лека автоирония, с горчивата усмивка на поет, преминал през живожарицата на ежедневието, но достигнал до нас, благодарение на пируетите на звучното си слово. Поздрави, Весане, благороднико. Барона

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...