29 мая 2011 г., 23:44

Завиждам ти, читателю

820 0 1

Завиждам ти, читателю, че купи си сега
книжицата с моите нетленни стихове.
Ще седнеш у дома си ти със чашка във ръка
и в сладостно блаженство пак вълшебни върхове

от истинска поезия ще покориш щастлив.
Ще вкусваш с удоволствие духовната храна,
дордето аз единствено ракийка с дъх смрадлив
ще мога с хонорара от коричната цена

на томчето със стихове да купя. Твоя дух
ще радват пируетите на мъдрото ми слово.
А аз процока кисела ще пия - сляп и глух,
самотен деградирал тип, натъпкан със отрова.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • С лека автоирония, с горчивата усмивка на поет, преминал през живожарицата на ежедневието, но достигнал до нас, благодарение на пируетите на звучното си слово. Поздрави, Весане, благороднико. Барона

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...