Завинаги
Изгубих всичко и отново останах сам,
две сърца самотни в този свят голям.
Все още се лутаме и търсим място,
където да се съберем завинаги.
Вървя нататък и сякаш виждам само теб,
откак си тръгна не съм написал нито ред.
Без теб нямат значение денят и нощта,
човешкото сърце е сякаш пусто без любовта.
Не мога да подтисна в мен отрицанието,
не мога да те забравя, да изтрия желанието.
Всичко с теб имах, сега съм разорен,
а ти пак прехвърляш вината изцяло върху мен.
И без посоки с теб се разделям сега,
докога ще сме празни без любовта?
Все още се лутаме и търсим място,
където да се съберем завинаги...
две сърца самотни в този свят голям.
Все още се лутаме и търсим място,
където да се съберем завинаги.
Вървя нататък и сякаш виждам само теб,
откак си тръгна не съм написал нито ред.
Без теб нямат значение денят и нощта,
човешкото сърце е сякаш пусто без любовта.
Не мога да подтисна в мен отрицанието,
не мога да те забравя, да изтрия желанието.
Всичко с теб имах, сега съм разорен,
а ти пак прехвърляш вината изцяло върху мен.
И без посоки с теб се разделям сега,
докога ще сме празни без любовта?
Все още се лутаме и търсим място,
където да се съберем завинаги...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Андонов Все права защищены
