maria39 (Мария Димова)
1 0
27 дек. 2007 г., 14:27

Завинаги 

  Поэзия
500 0 8

Като река сме ние с тебе -                                                                                            

завинаги споени неразделно!

Не спира нито миг тя да тече,

а мостът бди над нея неизменно.

 

Водата - сякаш моята душа -

понякога е тиха и прозрачна.

А друг път - разгневена от дъжда,

бушува зла, размътена и страшна.

 

Тогава в ролятя на господар,

над нея сведен, мостът я смирява

и тя поема пак по пътя стар

до новата дъждовна изненада.

© Мария Димова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??