Завинаги
Като река сме ние с тебе -
завинаги споени неразделно!
Не спира нито миг тя да тече,
а мостът бди над нея неизменно.
Водата - сякаш моята душа -
понякога е тиха и прозрачна.
А друг път - разгневена от дъжда,
бушува зла, размътена и страшна.
Тогава в ролятя на господар,
над нея сведен, мостът я смирява
и тя поема пак по пътя стар
до новата дъждовна изненада.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Димова Все права защищены
