maria39 (Мария Димова) maria39 (Мария Димова)
1
Dec 27, 2007, 2:27 PM

Завинаги

  Poetry
619 0 8

Като река сме ние с тебе -                                                                                            

завинаги споени неразделно!

Не спира нито миг тя да тече,

а мостът бди над нея неизменно.

 

Водата - сякаш моята душа -

понякога е тиха и прозрачна.

А друг път - разгневена от дъжда,

бушува зла, размътена и страшна.

 

Тогава в ролятя на господар,

над нея сведен, мостът я смирява

и тя поема пак по пътя стар

до новата дъждовна изненада.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 10K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.2K 5.0