15 дек. 2008 г., 08:21

Завинаги

790 0 2
Ще си остана тук завинаги.
Едва сега го проумях.
Силата на чувствата отминали
твърде здраво ме е вързала за тях.

Нещо постоянно ми пречи
да си тръгна от този град,
да избягам от теб надалече,
да те извадя от моя свят.

Значи друг няма да обичам.
Любовница - това е мойта роля.
Все същото ще е. Нищо по-различно
няма сили в мен да заговори.

Повярвай ми, аз исках да избягам,
опитах се нормално да живея,
опитах се пред теб по-важни неща да слагам,
но да не те обичам няма да успея.

Тук завинаги оставам,
да бъда твойто бягство от света,
цялата си същност да ти давам
и вечно да съм резервна. И сама.

05.08.2003г.
гр. Сопот



На Матей, успях да си тръгна, но все още по някакъв начин те обичам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...