28 янв. 2011 г., 09:11

Завинаги

1K 1 1

Ще минат месеци, години,
страстта полекичка ще се стопи.
Целувките, сега неудържими,
ще станат мили и добри.

 

За огъня с усмивка ще си спомним,
с носталгия и може би
ще искаме отново да се върнем
в онези, пламенните дни.

 

Ще те погледна нежно аз
и ти ще ми отвърнеш,
ще чуя топлия ти глас,
"обичам те"
и пак ще ме прегърнеш.

 

Страстта ще си отиде някой ден,
но обич винаги ще има,
ще бъдеш, зная, ти до мен,

дори след хиляди години.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жанет Велкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...