Ще минат месеци, години,
страстта полекичка ще се стопи.
Целувките, сега неудържими,
ще станат мили и добри.
За огъня с усмивка ще си спомним,
с носталгия и може би
ще искаме отново да се върнем
в онези, пламенните дни.
Ще те погледна нежно аз
и ти ще ми отвърнеш,
ще чуя топлия ти глас,
"обичам те"
и пак ще ме прегърнеш.
Страстта ще си отиде някой ден,
но обич винаги ще има,
ще бъдеш, зная, ти до мен,
дори след хиляди години.
© Жанет Велкова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
