Ще минат месеци, години,
страстта полекичка ще се стопи.
Целувките, сега неудържими,
ще станат мили и добри.
За огъня с усмивка ще си спомним,
с носталгия и може би
ще искаме отново да се върнем
в онези, пламенните дни.
Ще те погледна нежно аз
и ти ще ми отвърнеш,
ще чуя топлия ти глас,
"обичам те"
и пак ще ме прегърнеш.
Страстта ще си отиде някой ден,
но обич винаги ще има,
ще бъдеш, зная, ти до мен,
дори след хиляди години.
© Жанет Велкова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
