ЗАВИНАГИ

Когато в душата ми се захласва мрака
и пие капките на сетните ми чувства,
албума в сърцето си отварям, чакам
да поникне цвете - твоето присъствие.

Светлина извира от образа ти скъп
и ме обвива нежно с топлината си,
чувства живи в прегръдките летят...
прогонват мрак и болка, самотата ми.

Замислям се... за любовта ни звездна...
Щеше ли същата да остане след време,
ако бяхме заедно... в тъмната ми бездна,
която съдбата ми предостави... бреме,

в което трябваше дълго да бродим?
Не вярвам. Мъжките сили са малко,
когато се срещнат с чужди несгоди.
Любовта си отива и е още по-жалко.

Благодаря на съдбата, че ни раздели
в най-страстните мигове на любовта ни!
Мъчителни бяха... най-черните ни дни,
но в сърцата... завинаги остана обичта ни.

31 08 2017