1.09.2019 г., 20:08

Завинаги

357 0 0

ЗАВИНАГИ

 

Когато в душата ми се захласва мрака
и пие капките на сетните ми чувства,
албума в сърцето си отварям, чакам
да поникне цвете - твоето присъствие.

 

Светлина извира от образа ти скъп
и ме обвива нежно с топлината си,
чувства живи в прегръдките летят...
прогонват мрак и болка, самотата ми.

 

Замислям се... за любовта ни звездна...
Щеше ли същата да остане след време,
ако бяхме заедно... в тъмната ми бездна,
която съдбата ми предостави... бреме,

 

в което трябваше дълго да бродим?
Не вярвам. Мъжките сили са малко,
когато се срещнат с чужди несгоди.
Любовта си отива и е още по-жалко.

 

Благодаря на съдбата, че ни раздели
в най-страстните мигове на любовта ни!
Мъчителни бяха... най-черните ни дни,
но в сърцата... завинаги остана обичта ни.

 

31 08 2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...