25 июн. 2007 г., 01:52

Завинаги...

1.1K 1 3

Не спираш да ми казваш "Обичам те",
не спират да ме гледат очите ти,
целуваш ме нежно, изгарящо,
а сърцето ти бие до пръсване.

Страх ме е от това  лудо обичане,
никой така мило не ме е наричал,
ти си бурята, опустошила душата ми,
и вълшебникът, сбъднал мечтите ми.

Не, не спирай да ми казваш "Обичам те",
искам винаги да ме гледат очите ти,
недей да ревнуваш от моето минало,
сега само твоя съм и ще бъда твоя -
завинаги...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Михалева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...