Във златните обятия на залеза
усетих тайнството на твоята прегръдка.
От спомена дошла - от първото ни време.
Безбройните светулки на праха
в пространството рисуваха поема.
Изкачвах се нагоре и нагоре -
по витата му стълба към безкрая,
сред неговите причудливи кули,
от силата на чувството замаян,
към прошката, която сме изгубили.
Флотилии от дни
и бряг от моравочервени снегове, ...