Завинаги
Във златните обятия на залеза
усетих тайнството на твоята прегръдка.
От спомена дошла - от първото ни време.
Безбройните светулки на праха
в пространството рисуваха поема.
Изкачвах се нагоре и нагоре -
по витата му стълба към безкрая,
сред неговите причудливи кули,
от силата на чувството замаян,
към прошката, която сме изгубили.
Флотилии от дни
и бряг от моравочервени снегове,
в далечината бъдеще чертаеха...
Бях толкоз сам, но всъщност сам не бях -
душите ни докоснаха се струнно.
Камбанно с твоята душа летях
над пропастите на греха безлунни.
И знаех - в най-високото небе
отново любовта ни ще изгрее.
Възкръснал пак от зрънце антигрях,
завинаги с неземен рейд
ще те намеря.
https://www.youtube.com/watch?v=pp9fbmZUs5A
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
