Не мога да повярвам, че те няма вече,
аз търся те в изминалите дни,
аз знам, че ти си някъде далече,
намерил дом в безкрайните звезди.
И уча се без теб да живея,
но трудно е и много ме боли,
как загубата ти да преживея,
щом още моето сърце кърви.
Утеха носи само тази мисъл,
че някъде щастлив си ти,
далеч на някоя звезда си кацнал
и там посрещаш своите дни.
Но вечно ще те нося в сърцето
и вечно с мен ще си,
и знам, ще се срещнем на небето,
когато свършат моите дни.
© Десислава Ангелова Все права защищены