29 июл. 2008 г., 16:00

Завинаги заедно

5K 1 6

ЗАВИНАГИ ЗАЕДНО

 

Една истинска любов аз искам,

една единствена в душата да живее,

никога не искам да отричам колко значиш ти за мене.

 

Съдба ли беше или НЕ,

ирония поднесла ни на колене,

дяволът ли срещна ни така

или БОГ сближи ни до болка?!

 

Има ли те, знам, че ще те видя.

Има ли те, знам, че си добре.

Нямам ли те, не мога да живея.

Няма ли те, ще натрупам сълзи в едно бездънно море.

 

Тук ли си, продължавам да живея.

Там ли си, все някак ще оцелея.

С друга ли си, болка ме пронизва.

С мене ли си по-щастлива, не бих мога да бъда,

дори и да мисля.

 

Каквото и да стане,

каквото и в сърцата да остане,

към любов, нежност и надежда моята мисъл се свежда!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Абв Ккк Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравче!!!Красив стих!!!
  • Любовта е Красива,да...., Но е Само една Лъжа...
  • нежно...обичащо...любов е това...нищо, че понякога свършва тъжно.
  • Не приятелю,не си заслужава...!Жалко..но е така! Тези стихове---това са лъжите на една жена...красиви,омайващи,но...Лъжи...!Мерси много за коментарите...ще побликувам още мои произведения.
    Но Историята е с Лош КРАЙ ... !
  • Добре дошъл, Пацо! Продължавай все така!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...