23 мар. 2018 г., 09:58

Зависимост

602 1 1

 

 

Когато бяхме ний деца.

Интернетът не бе дори мечта.

Мама и татко сядаха на масата.

Говореха си какво се случва през деня.

 

Баба и дядо се шегуваха,

разказваха ни за младостта.

Всичко бе по различно,

Бе хубаво и динамично.

 

Цял ден тичахме на воля.

Играехме на „ ръбче“ и „народна топка“.

Смеехме се до късно вечерта.

Доволни и щастливи- такъв бе деня.

 

А сега какво се случва.Това не е шега.

Седим си мълчаливо. Пишем си писма.

Чатим денонощно.Там научаваме,

какво се случва с нашите деца.

 

На масата не сядаме заедно дори.

Не говорим, не споделяме.

В телефона гледаме, клюките четем.

Кой?, Къде?, С кого е бил?

 

Дори не осъзнаваме.

На какво обричаме собствените си  деца.

Оставени сами, чатят, качват снимки.

Без да знаят кой стои от другата страна.

 

Нима сме толкова зависими. Явно да.

Щом не можем поглед да откъснем.

Да поиграем вечер със своите деца.

Дори да  поговорим какво се случва през деня.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© С. П. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Човешкото общуване не е лукс. Зависи от теб самия как ще подходиш към останалите. Не казвам, че и в мен не се появява понякога една носталгия по детството ми - тогава беше много различно... Но няма да се повтори.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...