Mar 23, 2018, 9:58 AM

Зависимост

  Poetry » Other
597 1 1

 

 

Когато бяхме ний деца.

Интернетът не бе дори мечта.

Мама и татко сядаха на масата.

Говореха си какво се случва през деня.

 

Баба и дядо се шегуваха,

разказваха ни за младостта.

Всичко бе по различно,

Бе хубаво и динамично.

 

Цял ден тичахме на воля.

Играехме на „ ръбче“ и „народна топка“.

Смеехме се до късно вечерта.

Доволни и щастливи- такъв бе деня.

 

А сега какво се случва.Това не е шега.

Седим си мълчаливо. Пишем си писма.

Чатим денонощно.Там научаваме,

какво се случва с нашите деца.

 

На масата не сядаме заедно дори.

Не говорим, не споделяме.

В телефона гледаме, клюките четем.

Кой?, Къде?, С кого е бил?

 

Дори не осъзнаваме.

На какво обричаме собствените си  деца.

Оставени сами, чатят, качват снимки.

Без да знаят кой стои от другата страна.

 

Нима сме толкова зависими. Явно да.

Щом не можем поглед да откъснем.

Да поиграем вечер със своите деца.

Дори да  поговорим какво се случва през деня.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© С. П. All rights reserved.

Comments

Comments

  • Човешкото общуване не е лукс. Зависи от теб самия как ще подходиш към останалите. Не казвам, че и в мен не се появява понякога една носталгия по детството ми - тогава беше много различно... Но няма да се повтори.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...