23.03.2018 г., 9:58

Зависимост

600 1 1

 

 

Когато бяхме ний деца.

Интернетът не бе дори мечта.

Мама и татко сядаха на масата.

Говореха си какво се случва през деня.

 

Баба и дядо се шегуваха,

разказваха ни за младостта.

Всичко бе по различно,

Бе хубаво и динамично.

 

Цял ден тичахме на воля.

Играехме на „ ръбче“ и „народна топка“.

Смеехме се до късно вечерта.

Доволни и щастливи- такъв бе деня.

 

А сега какво се случва.Това не е шега.

Седим си мълчаливо. Пишем си писма.

Чатим денонощно.Там научаваме,

какво се случва с нашите деца.

 

На масата не сядаме заедно дори.

Не говорим, не споделяме.

В телефона гледаме, клюките четем.

Кой?, Къде?, С кого е бил?

 

Дори не осъзнаваме.

На какво обричаме собствените си  деца.

Оставени сами, чатят, качват снимки.

Без да знаят кой стои от другата страна.

 

Нима сме толкова зависими. Явно да.

Щом не можем поглед да откъснем.

Да поиграем вечер със своите деца.

Дори да  поговорим какво се случва през деня.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© С. П. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Човешкото общуване не е лукс. Зависи от теб самия как ще подходиш към останалите. Не казвам, че и в мен не се появява понякога една носталгия по детството ми - тогава беше много различно... Но няма да се повтори.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...