На стръмен бряг подхлъзване е лесно,
разминеш ли духовно и телесно.
Духът поиска ли, си път намира,
буксува, драпа или се провира.
С молитва, с обич и със сълзи даже,
успява на брега да се покаже.
Тялото го следва неотлъчно.
Простенва тихо или псува злъчно.
Дере с нокти, куца и се влачи,
когато с духът са си палачи.
Брегът е бряг- началото на суша.
Изплува тялото ти, щом душата слуша.
Тя е огън! Тялото ти зъзне,
не го ли стоплиш- пак ще те подхлъзне.
© Мария Божкова Все права защищены