19.11.2021 г., 10:21

Зависимост

781 0 0

На стръмен бряг подхлъзване е лесно,

разминеш ли духовно и телесно.

Духът поиска ли, си път намира,

буксува, драпа или се провира.

С молитва, с обич и със сълзи даже,

успява на брега да се покаже.

Тялото го следва неотлъчно.

Простенва тихо или псува злъчно.

Дере с нокти, куца и се влачи,

когато с духът са си палачи.

Брегът е бряг- началото на суша.

Изплува тялото ти, щом душата слуша.

Тя е огън! Тялото ти зъзне,

не го ли стоплиш- пак ще те подхлъзне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Божкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...