Nov 19, 2021, 10:21 AM

Зависимост

  Poetry
782 0 0

На стръмен бряг подхлъзване е лесно,

разминеш ли духовно и телесно.

Духът поиска ли, си път намира,

буксува, драпа или се провира.

С молитва, с обич и със сълзи даже,

успява на брега да се покаже.

Тялото го следва неотлъчно.

Простенва тихо или псува злъчно.

Дере с нокти, куца и се влачи,

когато с духът са си палачи.

Брегът е бряг- началото на суша.

Изплува тялото ти, щом душата слуша.

Тя е огън! Тялото ти зъзне,

не го ли стоплиш- пак ще те подхлъзне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Божкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...