Nov 19, 2021, 10:21 AM

Зависимост

  Poetry
783 0 0

На стръмен бряг подхлъзване е лесно,

разминеш ли духовно и телесно.

Духът поиска ли, си път намира,

буксува, драпа или се провира.

С молитва, с обич и със сълзи даже,

успява на брега да се покаже.

Тялото го следва неотлъчно.

Простенва тихо или псува злъчно.

Дере с нокти, куца и се влачи,

когато с духът са си палачи.

Брегът е бряг- началото на суша.

Изплува тялото ти, щом душата слуша.

Тя е огън! Тялото ти зъзне,

не го ли стоплиш- пак ще те подхлъзне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Божкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...