7 янв. 2009 г., 07:03

Зависимост

718 0 11
Написвам своята история такава,
каквато моята душа диктува.
Мечтаех за слънчево лято,
а напоследък само зима.
Рисувах по стъклата пролет,
а сняг затрупва и комина.
Пожелавах си обич,
не получих разбиране.
Изправиха ме до стената,
но забравиха да сложат
царевични зърна под колената.
За сметка на това
не си пестиха "наставленията".
И обидите.
И ме убиваха с тях в упор.
Но куршумите рикошираха в мен.
И се връщаха към дулата.
Крещях, но никой не ме чуваше.
Късно било?! Никога!
Не за истинската ми същност.
Сега разбрах какво е зависимост.
Но преодолявам
всяко "надеждно" благоприличие.
За да обезлича другото себе си.
Да превъзмогна себичността си. Че пречи.
Пречи да бъда обичана така,
както ми се иска.
Да си реша въпроса
Аз ли съм? Или не съм...
Забравиха, че мога.
Или не искаха да помнят,
че не съм изцяло зависима
от другите.
И твърде голямото ми сърце
е повод да бъда не онзи,
онази, а себе си.
Колкото и да е непоносимо
и противно - не е в типа ми да коленича!
Не разбраха ли вече? Не им стиска!
Аз съм просто различна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...