7 янв. 2009 г., 07:03

Зависимост

715 0 11
Написвам своята история такава,
каквато моята душа диктува.
Мечтаех за слънчево лято,
а напоследък само зима.
Рисувах по стъклата пролет,
а сняг затрупва и комина.
Пожелавах си обич,
не получих разбиране.
Изправиха ме до стената,
но забравиха да сложат
царевични зърна под колената.
За сметка на това
не си пестиха "наставленията".
И обидите.
И ме убиваха с тях в упор.
Но куршумите рикошираха в мен.
И се връщаха към дулата.
Крещях, но никой не ме чуваше.
Късно било?! Никога!
Не за истинската ми същност.
Сега разбрах какво е зависимост.
Но преодолявам
всяко "надеждно" благоприличие.
За да обезлича другото себе си.
Да превъзмогна себичността си. Че пречи.
Пречи да бъда обичана така,
както ми се иска.
Да си реша въпроса
Аз ли съм? Или не съм...
Забравиха, че мога.
Или не искаха да помнят,
че не съм изцяло зависима
от другите.
И твърде голямото ми сърце
е повод да бъда не онзи,
онази, а себе си.
Колкото и да е непоносимо
и противно - не е в типа ми да коленича!
Не разбраха ли вече? Не им стиска!
Аз съм просто различна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...