7 ene 2009, 7:03

Зависимост

  Poesía » Otra
720 0 11
Написвам своята история такава,
каквато моята душа диктува.
Мечтаех за слънчево лято,
а напоследък само зима.
Рисувах по стъклата пролет,
а сняг затрупва и комина.
Пожелавах си обич,
не получих разбиране.
Изправиха ме до стената,
но забравиха да сложат
царевични зърна под колената.
За сметка на това
не си пестиха "наставленията".
И обидите.
И ме убиваха с тях в упор.
Но куршумите рикошираха в мен.
И се връщаха към дулата.
Крещях, но никой не ме чуваше.
Късно било?! Никога!
Не за истинската ми същност.
Сега разбрах какво е зависимост.
Но преодолявам
всяко "надеждно" благоприличие.
За да обезлича другото себе си.
Да превъзмогна себичността си. Че пречи.
Пречи да бъда обичана така,
както ми се иска.
Да си реша въпроса
Аз ли съм? Или не съм...
Забравиха, че мога.
Или не искаха да помнят,
че не съм изцяло зависима
от другите.
И твърде голямото ми сърце
е повод да бъда не онзи,
онази, а себе си.
Колкото и да е непоносимо
и противно - не е в типа ми да коленича!
Не разбраха ли вече? Не им стиска!
Аз съм просто различна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....