7.01.2009 г., 7:03

Зависимост

710 0 11
Написвам своята история такава,
каквато моята душа диктува.
Мечтаех за слънчево лято,
а напоследък само зима.
Рисувах по стъклата пролет,
а сняг затрупва и комина.
Пожелавах си обич,
не получих разбиране.
Изправиха ме до стената,
но забравиха да сложат
царевични зърна под колената.
За сметка на това
не си пестиха "наставленията".
И обидите.
И ме убиваха с тях в упор.
Но куршумите рикошираха в мен.
И се връщаха към дулата.
Крещях, но никой не ме чуваше.
Късно било?! Никога!
Не за истинската ми същност.
Сега разбрах какво е зависимост.
Но преодолявам
всяко "надеждно" благоприличие.
За да обезлича другото себе си.
Да превъзмогна себичността си. Че пречи.
Пречи да бъда обичана така,
както ми се иска.
Да си реша въпроса
Аз ли съм? Или не съм...
Забравиха, че мога.
Или не искаха да помнят,
че не съм изцяло зависима
от другите.
И твърде голямото ми сърце
е повод да бъда не онзи,
онази, а себе си.
Колкото и да е непоносимо
и противно - не е в типа ми да коленича!
Не разбраха ли вече? Не им стиска!
Аз съм просто различна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...