Зависимост
каквато моята душа диктува.
Мечтаех за слънчево лято,
а напоследък само зима.
Рисувах по стъклата пролет,
а сняг затрупва и комина.
Пожелавах си обич,
не получих разбиране.
Изправиха ме до стената,
но забравиха да сложат
царевични зърна под колената.
За сметка на това
не си пестиха "наставленията".
И обидите.
И ме убиваха с тях в упор.
Но куршумите рикошираха в мен.
И се връщаха към дулата.
Крещях, но никой не ме чуваше.
Късно било?! Никога!
Не за истинската ми същност.
Сега разбрах какво е зависимост.
Но преодолявам
всяко "надеждно" благоприличие.
За да обезлича другото себе си.
Да превъзмогна себичността си. Че пречи.
Пречи да бъда обичана така,
както ми се иска.
Да си реша въпроса
Аз ли съм? Или не съм...
Забравиха, че мога.
Или не искаха да помнят,
че не съм изцяло зависима
от другите.
И твърде голямото ми сърце
е повод да бъда не онзи,
онази, а себе си.
Колкото и да е непоносимо
и противно - не е в типа ми да коленича!
Не разбраха ли вече? Не им стиска!
Аз съм просто различна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени