16 июн. 2017 г., 17:18  

Завист 

  Поэзия
254 0 0

Живеейки в кошмарно време,
не сме единни, нито пък народ.
И всеки носи чуждо бреме,
а губи собствения си живот.

 

Души раздрани, като от проказа,
копаят гроб на ближния.
Царуват завист, злоба, гняв, омраза,
а те заравят силния.

 

Живеят ден за ден,
без цели, без мечти,
обречени на тлен
са техните съдби.

 

Страхувам се от тишината,
страхувам се от неизвестността,
страхувам се от самотата
и от погледите на завистта.

 

И чувам нечий мрачен глас,
прикрит злокобен смях...
Не, няма да избягам аз!
Не съм една от тях!
 

© Gergana Koeva Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??