Завист
389
0
0
Живеейки в кошмарно време,
не сме единни, нито пък народ.
И всеки носи чуждо бреме,
а губи собствения си живот.
Души раздрани, като от проказа,
копаят гроб на ближния.
Царуват завист, злоба, гняв, омраза,
а те заравят силния.
Живеят ден за ден,
без цели, без мечти,
обречени на тлен
са техните съдби.
Страхувам се от тишината,
страхувам се от неизвестността,
страхувам се от самотата
и от погледите на завистта.
И чувам нечий мрачен глас,
прикрит злокобен смях...
Не, няма да избягам аз!
Не съм една от тях!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Gergana Koeva Все права защищены
