Живеейки в кошмарно време,
не сме единни, нито пък народ.
И всеки носи чуждо бреме,
а губи собствения си живот.

Души раздрани, като от проказа,
копаят гроб на ближния.
Царуват завист, злоба, гняв, омраза,
а те заравят силния.

Живеят ден за ден,
без цели, без мечти,
обречени на тлен
са техните съдби.

Страхувам се от тишината,
страхувам се от неизвестността,
страхувам се от самотата
и от погледите на завистта.

И чувам нечий мрачен глас,
прикрит злокобен смях...
Не, няма да избягам аз!
Не съм една от тях!