Завист
390
0
0
Живеейки в кошмарно време,
не сме единни, нито пък народ.
И всеки носи чуждо бреме,
а губи собствения си живот.
Души раздрани, като от проказа,
копаят гроб на ближния.
Царуват завист, злоба, гняв, омраза,
а те заравят силния.
Живеят ден за ден,
без цели, без мечти,
обречени на тлен
са техните съдби.
Страхувам се от тишината,
страхувам се от неизвестността,
страхувам се от самотата
и от погледите на завистта.
И чувам нечий мрачен глас,
прикрит злокобен смях...
Не, няма да избягам аз!
Не съм една от тях!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Gergana Koeva Всички права запазени
