Събудих се, а есента беше станала лошава...
И така, както си бях немита, нетрита и рошава,
прииска ми се незабавно, жестоко да я убия,
аз самата с жизнена пролет да се завия!
Пожелах си, да не се страхувам, че догонва ме зимата,
размечтах се да съм на страстното лято любимата!
Дожаля ми на пролетта за потоците силни и буйни,
натъжих се на лятото за соковете медено-руйни.
И намразих я лошата есен, задето
подло промъкна се в мен, дордето
си мислех, че чака ме само безкрайното синьо лято,
и прокуди безмилостно на младостта шумното ято.