ЗАВИСТЛИВО

Събудих се, а есента беше станала лошава...

И така, както си бях немита, нетрита и рошава,

прииска ми се незабавно, жестоко да я убия,

аз самата с жизнена пролет да се завия!

Пожелах си, да не се страхувам, че догонва ме зимата,

размечтах се да съм на страстното лято любимата!

Дожаля ми на пролетта за потоците силни и буйни,

натъжих се на лятото за соковете медено-руйни.

И намразих я лошата есен, задето

подло промъкна се в мен, дордето

си мислех, че чака ме само безкрайното синьо лято,

и прокуди безмилостно на младостта шумното ято.