Пуполино (Весела Георгиева)
35 162
1 сент. 2006 г., 12:50

Завръщане 

  Поэзия
836 0 8
Завръщам се – разкайваща се, грешна.
Със сълзи в тъмните очи.
Донасям любовта си вечна
и шепна тихичко “Прости”.


Останала без дъх, без сили,
при теб ме върна само любовта.
Светът в сърцето преоткрила,
аз падам в твоите крака.


Приемаш ли ме? Знам, че съм виновна.
Аз своя грях не мога да стопя.
Завръщам се – разплакана, покорна,
“Обичам те” едва шептя.


И сякаш цялата Вселена
вторачила е в мен очи.
Не се срамувам, нека гледа,
греха ми нека сподели.


Прости за нощите безсънни,
за всеки кичур, плетен от сребро,
за тъмните очи с раздяла пълни,
за сухите цветя до твоето легло.


Прости, че думите мълчаха,
че чувствата затварях в мен –
по твоите страни пълзяха
сълзи от обич и сатен.


До днес не чу, че те обичам,
и не почувства свята топлина,
прости на своето момиче,
което вече е жена.


Прости. Главата си прекланям.
Воала, майко, закичи.
Очите ти с любов ме галят,
и шепнат плачещи - „Простих”...

© Весела Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??