Пуполино (Весела Георгиева)

Половин сърце 🇧🇬

Не мога да обичам с половин сърце.
Ти знаеш ли какво е да опитваш
да милваш някого с отрязани ръце
и без криле да пробваш да политнеш?
Ти знаеш ли какво е да заспиваш ...

Пуполино

Поэзия

2018-03-16T00:01:09+02:00 793 2 1

Сърце 🇧🇬

Давам ти сърцето си за малко,
поноси го в твоите гърди.
Знам, не ти е баш по мярка –
тясно му е, тягостно тупти.
Някакси боде и те убива. ...

Пуполино

Поэзия

2017-10-03T14:25:44+03:00 1.4K 2 8

С деца на море (ама вкъщи) 🇧🇬

Домът ми е порядъчно разхвърлян.
И всичко е прецизно разпиляно -
зад лампата подава се конструктор,
а под кревата свирим на пиано.
На масата, удобно настанени, ...

Пуполино

Поэзия » Юмористическая

2017-08-11T22:27:46+03:00 894 2 5

Легенда за Калиакра 🇧🇬

В нощта дошли. От синята стихия.
Докарани от тъмни ветрове.
Разпръснали най-кървава магия
по българските горди брегове.
И грабели, убивали на воля. ...

Пуполино

Поэзия

2017-07-22T21:07:23+03:00 853 1 2

Елементарно ежедневие 🇧🇬

Опитаха се да ме повалят изцяло
с лъжливи думи, глупави интриги.
Уж прости хора, но от гняв освирепели,
завиждащи, в душите си изгнили.
И сипеха по пътя ми отровата, ...

Пуполино

Поэзия

2017-07-12T08:58:31+03:00 720 8

Достойнство 🇧🇬

Изпитвам остра липса на... достойнство.
О, не, не ме разбирайте погрешно.
Дори да ви звучи егоистично –
не ми е чуждо нищичко човечно.
Но там, навън, е сякаш дефицитно – ...

Пуполино

Поэзия

2017-06-22T17:19:01+03:00 727 4

Синовете 🇧🇬

Синовете порастват. Безспорно.
Тихомълком разтварят криле.
От наивни деца се превръщат
в отговорни и смели мъже.
И отлитат далеч от дома си, ...

Пуполино

Поэзия

2017-06-11T20:53:46+03:00 918 2

Не може вечно да вали 🇧🇬

Пуполино

Поэзия

2017-06-09T22:50:23+03:00 1.7K 6 17

По-щастлива 🇧🇬

Пуполино

Поэзия » Другая

2017-06-06T22:38:44+03:00 841 2

В(Б)ременност 🇧🇬

Господи! Колко съм... бременна!
Жегата чупи стъкла!
Уж всичко туй ще е временно,
ала питам се аз – докога???
Слънцето жарко препича ...

Пуполино

Поэзия » Юмористическая

2017-06-01T15:53:41+03:00 1.5K 5

Простено 🇧🇬

До вчера имах някакви съмнения,
че може би не съм била съвсем добра.
Измъчваха ме мисли, угризения –
разкъсваха ме тихо през нощта.
И стряскаха съня ми неведнъж, ...

Пуполино

Поэзия » Философская

2017-05-31T13:12:30+03:00 862 1 6

Сърцето на поета 🇧🇬

Забийте нож в сърцето на поета!
Забийте надълбоко. Да боли!
Да има кръв, ръцете да потрепват,
и адски вик нощта да разгневи.
Забийте нож в сърцето на поета! ...

Пуполино

Поэзия

2016-11-18T20:34:24+02:00 1.4K 1 8

Доброто се опитва да проходи 🇧🇬

В бетонен свят с стоманени основи,
с изтъркани фасади и студен паваж,
Доброто се опитва да проходи,
изгубило отдавна своя страж.
Там някъде, зад телени огради, ...

Пуполино

Поэзия » Философская

2016-07-12T07:58:04+03:00 768 4

Закъсняло 🇧🇬

Признанието ни става все по-тежко
през времето, което отлежава.
А сянката ни - отстрани безгрешна,
по-плашеща и бледа се стопява.
И сълзите ни стават по-горчиви, ...

Пуполино

Поэзия » Философская

2016-07-10T08:15:15+03:00 687 3

Тайно 🇧🇬

Отдавна телефонът не звъни.
Прелитат само нощни пеперуди.
Притихнала тъмата тайно бди
над мислите - разхвърляни и луди.
Цигарата дими и тънко свети. ...

Пуполино

Поэзия

2016-02-11T18:36:04+02:00 1.5K 7

Да ме познаваш 🇧🇬

Тежи ми... Тука, вътре ми тежи.
И нищо, че са горди раменете.
Познаваш ли ме? Може би. Кажи,
умееш ли да вникваш в редовете?
Умееш ли дълбоко да четеш? ...

Пуполино

Поэзия

2016-02-09T21:06:48+02:00 747 3

*** 🇧🇬

Във странни времена живеем.
Все тичаме към някакви победи.
Не даваме, но гледаме да вземем,
без сметка губим ли или печелим.
И някак изхабихме се без време... ...

Пуполино

Поэзия » Гражданская

2016-01-18T17:38:41+02:00 679 1

*** 🇧🇬

Душата ми е като зимен двор -
земята черна, клоните студени -
без плод, без песен, без листа...
И само врани озверели.
Студено е. Земята мръзне. ...

Пуполино

Поэзия » Философская

2016-01-15T16:18:19+02:00 829 12

Аз не съм никой от тях! 🇧🇬

Аз не съм Тодор!
Не съм Вероника!
Не съм Гошо, Трифон, Яница, Мелин, Евгени, нито Красимир /децата, загинали на пътя в Симеоновград/!
Не съм нито една от безбройните жертви, отишли си по нелеп начин в последните години.
Аз съм Весела и съм част от онова поколение, което в голямата си част загуби вси ...

Пуполино

Журналистика » Социальные статьи

2016-01-15T00:00:16+02:00 1.9K 7

*** 🇧🇬

Аз вече други празници празнувам
и с други хора радости деля,
за други срещи тайничко жадувам
и храм със други ангели строя.
Дали ми липсваш? Понякога. Не зная... ...

Пуполино

Поэзия » Другая

2016-01-12T22:18:14+02:00 704 4

Писъмце 🇧🇬

Мамо, седнах да ти пиша,
тъй като отдавна беше онзи ден,
в който се видяхме за последно,
в който поговори с мен.
Очаквах днес да си си вкъщи. ...

Пуполино

Поэзия » Другая

2011-02-15T08:59:18+02:00 1.1K 2

Пролетно събуждане 🇧🇬

Ще дойде пролетта. Ще я дочакам.
През зимата така и не успях
да се отърся от студа и полумрака
и чувствата посипах с сняг.
Усмихне ли се първото кокиче, ...

Пуполино

Поэзия » Любовная

2011-02-12T20:33:39+02:00 1K 5

*** 🇧🇬

Да намериш щастието
и да станеш
част от него.
Да достигнеш Бога
и докосвайки го, ...

Пуполино

Поэзия » Философская

2011-02-11T13:50:05+02:00 911 6

Уличница 🇧🇬

Безсрамно гола те посрещам.
Коприненото ми легло
с воали нежни ме прегръща
и крие къдри от злато.
В прозореца звездите светят, ...

Пуполино

Поэзия » Эротическая

2011-02-10T22:18:08+02:00 1.5K 8

Изповедта на затворника 🇧🇬

Студената решетка – пак преграда
да те докосвам с трепет и копнеж,
да те изпия с устни до забрава
и да потъна в полъха ти свеж.
Седиш пред мен. Ах, колко си красива! ...

Пуполино

Поэзия

2007-09-15T11:15:26+03:00 971 9

Очакване 🇧🇬

Хладен вятър нашепва за свежест,
за утихващи бури и сняг,
аз към тебе вървя цяла вечност,
да те срещна на пролетен праг.
Как ухае гората на младост! ...

Пуполино

Поэзия

2006-11-08T13:11:31+02:00 1.1K 9

Завръщане 🇧🇬

Завръщам се – разкайваща се, грешна.
Със сълзи в тъмните очи.
Донасям любовта си вечна
и шепна тихичко “Прости”.
Останала без дъх, без сили, ...

Пуполино

Поэзия

2006-09-01T12:50:47+03:00 1.1K 8

Макар и така 🇧🇬

Не разменям любов за омраза,
нито буря за слънчеви дни –
що животът със обич ми дава,
аз понасям без смях и сълзи.
Недоволна, доволна – пак жива. ...

Пуполино

Поэзия

2006-08-31T09:55:28+03:00 1.2K 13

Безнадеждно 🇧🇬

Аз искам да говоря, но не мога.
Аз искам да мълча, ала уви,
надига се в душата ми тревога
и глас, готов да закрещи.
Но думите ми – вързани с окови, ...

Пуполино

Поэзия

2006-08-30T13:02:57+03:00 1.3K 13

Обикновена 🇧🇬

Ще бъда различна,
еднаква,
най-земна,
абстрактна,
покорна ...

Пуполино

Поэзия

2006-08-29T08:32:54+03:00 1.1K 9

Ще те чакам, любов 🇧🇬

Ще те чакам, любов, ще те чакам.
Ти ще дойдеш, макар и за миг,
светлина ще изгрее след мрака
и ще шепне най-святия стих.
Ще те чакам, любов, ще те чакам ...

Пуполино

Поэзия

2006-08-27T14:49:22+03:00 2.2K 14

Божествено 🇧🇬

За теб, за мен, една молитва блага,
за почвата, небето, всяка твар –
две длани търсят с нежна вяра
не даван нивга Божи дар.
Една надежда дирят в тъмнината. ...

Пуполино

Поэзия

2006-08-26T12:55:34+03:00 1.3K 11

Храм 🇧🇬

Самотна съм. Но не задълго.
Аз знам, че тя до мен ще долети,
сърцето ще докосне мълком
и чуден храм ще съгради.
Стените – тънички и бели. ...

Пуполино

Поэзия

2006-08-24T13:29:29+03:00 2.4K 11

Самота 🇧🇬

Кога дойде? Не чух те. Не видях те.
Кога успя през входната врата да пропълзиш?
Нима невидима си, черна, зла русалке,
до устните ми устни щом успя за миг да долепиш?
И цветните мечти в съня ми скъса ...

Пуполино

Поэзия

2006-08-23T16:15:03+03:00 1.2K 10

Жената в последната стая 🇧🇬

Докторе,
извади ми сърцето
и го дай на жената,
която умира в
последната стая. ...

Пуполино

Поэзия

2006-08-18T18:01:13+03:00 1.5K 1 17