Завръщане
Завърнах се при теб, мой малък дом,
потънал в прах от мъката по мене,
очаквал ме години мълчешком
и остарял от грижите без време.
Прекрасен е небесният покров
и слънцето зад облака наднича,
земята ме посрещна с благослов
и в черната ù прах ще коленича.
А гълъбите на перваза кацат,
да ме посрещнат със "Добре дошла!",
със радостно гугукане очакват
трошиците от моята ръка.
И грижите ми сякаш са тъй малки -
душата ми отпусната се рее,
загърбих си и страховете жалки,
тревогите си с радостта ще слея.
Завърнах се при теб, мой малък дом,
сърцето ми жадуваше за тебе,
а без приятелите... мълчешком,
години преживях в безвремие.
© Дорика Цачева Все права защищены
Много хубаво стихотворение!