19 окт. 2010 г., 11:11

Завръщане

1.4K 0 17

Завръщане

 

Завърнах се при теб, мой  малък дом,

потънал в прах от мъката по мене,

очаквал ме години мълчешком

и остарял от грижите без време.

 

Прекрасен е небесният покров

и слънцето зад облака наднича,

земята ме посрещна с благослов

и в черната ù прах  ще коленича.

 

А гълъбите на перваза кацат,

да ме посрещнат със "Добре дошла!",

със радостно гугукане  очакват

трошиците от моята ръка.

 

И грижите ми сякаш са тъй малки -

душата ми отпусната се рее,

загърбих си и страховете жалки,

тревогите си с радостта ще слея.

 

Завърнах се при теб, мой малък дом,

сърцето ми жадуваше за тебе,

а без приятелите... мълчешком,

години преживях в безвремие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дорика Цачева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...