19.10.2010 г., 11:11

Завръщане

1.4K 0 17

Завръщане

 

Завърнах се при теб, мой  малък дом,

потънал в прах от мъката по мене,

очаквал ме години мълчешком

и остарял от грижите без време.

 

Прекрасен е небесният покров

и слънцето зад облака наднича,

земята ме посрещна с благослов

и в черната ù прах  ще коленича.

 

А гълъбите на перваза кацат,

да ме посрещнат със "Добре дошла!",

със радостно гугукане  очакват

трошиците от моята ръка.

 

И грижите ми сякаш са тъй малки -

душата ми отпусната се рее,

загърбих си и страховете жалки,

тревогите си с радостта ще слея.

 

Завърнах се при теб, мой малък дом,

сърцето ми жадуваше за тебе,

а без приятелите... мълчешком,

години преживях в безвремие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дорика Цачева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...