19.10.2010 г., 11:11

Завръщане

1.4K 0 17

Завръщане

 

Завърнах се при теб, мой  малък дом,

потънал в прах от мъката по мене,

очаквал ме години мълчешком

и остарял от грижите без време.

 

Прекрасен е небесният покров

и слънцето зад облака наднича,

земята ме посрещна с благослов

и в черната ù прах  ще коленича.

 

А гълъбите на перваза кацат,

да ме посрещнат със "Добре дошла!",

със радостно гугукане  очакват

трошиците от моята ръка.

 

И грижите ми сякаш са тъй малки -

душата ми отпусната се рее,

загърбих си и страховете жалки,

тревогите си с радостта ще слея.

 

Завърнах се при теб, мой малък дом,

сърцето ми жадуваше за тебе,

а без приятелите... мълчешком,

години преживях в безвремие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дорика Цачева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...