19 oct 2010, 11:11

Завръщане

1.4K 0 17

Завръщане

 

Завърнах се при теб, мой  малък дом,

потънал в прах от мъката по мене,

очаквал ме години мълчешком

и остарял от грижите без време.

 

Прекрасен е небесният покров

и слънцето зад облака наднича,

земята ме посрещна с благослов

и в черната ù прах  ще коленича.

 

А гълъбите на перваза кацат,

да ме посрещнат със "Добре дошла!",

със радостно гугукане  очакват

трошиците от моята ръка.

 

И грижите ми сякаш са тъй малки -

душата ми отпусната се рее,

загърбих си и страховете жалки,

тревогите си с радостта ще слея.

 

Завърнах се при теб, мой малък дом,

сърцето ми жадуваше за тебе,

а без приятелите... мълчешком,

години преживях в безвремие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дорика Цачева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...