Човек, където и да ходи,

към себе си се все завръща.

Повлечен от житейските несгоди,

пак края роден, мил прегръща.

Несетно дни са отлетели

и той обратно е пристигнал.

Там, зад далечните предели,

каквото търсил е постигнал.

Но старото е вече променено –

животът своето ще вземе!

Напред е пътят, несъмнено.

Човек е тук, но в друго време.

То, връщането, е различно –

за всеки индивидуално.

Един дошъл си е прилично,

а друг – брутално и нахално.

Да върнеш себе си не стига.

Вземи ти в пътя и душата!

Физическото е на книга –

не е то първо на Земята!

Реално да се върнеш означава,

че вяра, действие изцяло

са в теб докрай и продължава

кипежът в буйното ти тяло.

Понякога изпречва се Съдбата –

да се преместиш не успяваш.

Но трябва, в края на нещата,

все някак си да продължаваш.

Затуй завръщаш се мисловно –

от мисълта не ще избягаш!

Едно решение съдбовно

за дни по-хубави отлагаш.

Така по-силен си стократно –

мечтите няма кой да вземе!

Поискай сам и, вероятно,

ще стане, но е нужно време!

02.07.-12.07.

Призрен-София