Човек, където и да ходи,
към себе си се все завръща.
Повлечен от житейските несгоди,
пак края роден, мил прегръща.
Несетно дни са отлетели
и той обратно е пристигнал.
Там, зад далечните предели,
каквото търсил е постигнал.
Но старото е вече променено –
животът своето ще вземе!
Напред е пътят, несъмнено.
Човек е тук, но в друго време.
То, връщането, е различно –
за всеки индивидуално.
Един дошъл си е прилично,
а друг – брутално и нахално.
Да върнеш себе си не стига.
Вземи ти в пътя и душата!
Физическото е на книга –
не е то първо на Земята!
Реално да се върнеш означава,
че вяра, действие изцяло
са в теб докрай и продължава
кипежът в буйното ти тяло.
Понякога изпречва се Съдбата –
да се преместиш не успяваш.
Но трябва, в края на нещата,
все някак си да продължаваш.
Затуй завръщаш се мисловно –
от мисълта не ще избягаш!
Едно решение съдбовно
за дни по-хубави отлагаш.
Така по-силен си стократно –
мечтите няма кой да вземе!
Поискай сам и, вероятно,
ще стане, но е нужно време!
02.07.-12.07.
Призрен-София
© Динко Всички права запазени