Jul 25, 2013, 1:38 PM

Завръщане

620 0 2

 

Човек, където и да ходи,

към себе си се все завръща.

Повлечен от житейските несгоди,

пак края роден, мил прегръща.

 

Несетно дни са отлетели

и той обратно е пристигнал.

Там, зад далечните предели,

каквото търсил е постигнал.

 

Но старото е вече променено –

животът своето ще вземе!

Напред е пътят, несъмнено.

Човек е тук, но в друго време.

 

То, връщането, е различно –

за всеки индивидуално.

Един дошъл си е прилично,

а друг – брутално и нахално.

 

Да върнеш себе си не стига.

Вземи ти в пътя и душата!

Физическото е на книга –

не е то първо на Земята!

 

Реално да се върнеш означава,

че вяра, действие изцяло

са в теб докрай и продължава

кипежът в буйното ти тяло.

 

Понякога изпречва се Съдбата –

да се преместиш не успяваш.

Но трябва, в края на нещата,

все някак си да продължаваш.

 

Затуй завръщаш се мисловно –

от мисълта не ще избягаш!

Едно решение съдбовно

за дни по-хубави отлагаш.

 

Така по-силен си стократно –

мечтите няма кой да вземе!

Поискай сам и, вероятно,

ще стане, но е нужно време!

 

02.07.-12.07.

Призрен-София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Динко All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...