Човек, където и да ходи,
към себе си се все завръща.
Повлечен от житейските несгоди,
пак края роден, мил прегръща.
Несетно дни са отлетели
и той обратно е пристигнал.
Там, зад далечните предели,
каквото търсил е постигнал.
Но старото е вече променено –
животът своето ще вземе!
Напред е пътят, несъмнено.
Човек е тук, но в друго време. ...