26 дек. 2007 г., 14:52

Завръщане

961 0 1
Скитнико, къде отиваш?
Защо си вперил жаден поглед
в изстрадалите ми очи?
Връщаш се да разграбиш
с пълни шепи това,
което отдавна ти принадлежи?
Не се ли умори да грабиш, да раняваш;
да обикваш, да забравяш?
Не се ли умори да бягаш?
Защо се връщаш при
извора с отровните води?
Защо, за да си отидеш
преди от него да отпиеш
с жадни устни?
Но нека този
път да те предупредя,
ако си жаден -
да отпиеш ще ти позволя,
но пий до край, пий до дъно,
наздравица вдигни с Вечността.
Пий и опиянението завинаги
запази в своята душа!
Пази го, че нетрайни са само
преходните неща...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Усмивка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • МНОГО МИ ДОПАДНА,ЖЕСТОКО Е....СТИЛА МИ ХАРЕСВА СЪщО,ПОЗДРАВИ

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...