26.12.2007 г., 14:52

Завръщане

950 0 1
Скитнико, къде отиваш?
Защо си вперил жаден поглед
в изстрадалите ми очи?
Връщаш се да разграбиш
с пълни шепи това,
което отдавна ти принадлежи?
Не се ли умори да грабиш, да раняваш;
да обикваш, да забравяш?
Не се ли умори да бягаш?
Защо се връщаш при
извора с отровните води?
Защо, за да си отидеш
преди от него да отпиеш
с жадни устни?
Но нека този
път да те предупредя,
ако си жаден -
да отпиеш ще ти позволя,
но пий до край, пий до дъно,
наздравица вдигни с Вечността.
Пий и опиянението завинаги
запази в своята душа!
Пази го, че нетрайни са само
преходните неща...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Усмивка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • МНОГО МИ ДОПАДНА,ЖЕСТОКО Е....СТИЛА МИ ХАРЕСВА СЪщО,ПОЗДРАВИ

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....