17 сент. 2018 г., 12:31

Завръщане 

  Поэзия
555 7 12

Тук се връщам след много години. 

Пари болката. В ляво. От спомени. 

Вместо китното дворче – пустиня. 

Като мъртви ръце – сухи клони  

за прегръдка протягат се. Молят. 

Хищно времето смляло без жалост 

на сайванта гредите, обора. 

Плач на къща. Разруха и хаос.

Аз от детството пъзел подреждам:

стан, огнище, миндерче, долапи...

Ще успея. Усещам надеждата 

сетивата ми яростно хапе. 

Виждам двора – потънал във дрямка, 

на зеленото време катарзис. 

И след много години  от сянката 

ще създам за душата оазис. 

© Деа Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??