Завръщане
Тук се връщам след много години.
Пари болката. В ляво. От спомени.
Вместо китното дворче – пустиня.
Като мъртви ръце – сухи клони
за прегръдка протягат се. Молят.
Хищно времето смляло без жалост
на сайванта гредите, обора.
Плач на къща. Разруха и хаос.
Аз от детството пъзел подреждам:
стан, огнище, миндерче, долапи...
Ще успея. Усещам надеждата
сетивата ми яростно хапе.
Виждам двора – потънал във дрямка,
на зеленото време катарзис.
И след много години от сянката
ще създам за душата оазис.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деа Все права защищены
