Завръщане
Земята-тепсия с гръд зелена нагоре,
молитва благодарно във мен зазвуча.
Замълчаха гласове, във душата ми спорещи -
съзерцателно, тихо сърцето примря.
Излетяха със устрем ято патици диви,
отстрани ястреб стрелна, съзрял живина.
Болезнено, чак до плач, свидно, мило-
път и завръщане, и завет…свобода.
Далече надолу към къщата стара,
далече към спомени, избледняващи днес,
аз летя цяла, истинска, пак оцеляла
като птица…не просто пътуващ човек.
Аз съм…пак, аз съм тук, още два километра
и ще видя прозорец светъл, покрив, врата-
затворих я толкоз отдавна-безчетна
лепне гъста, от петмез, в мене тази тъга.
Аз съм тук, мамо, ти ме дочака...
Не съм същата, зная, навярно не съм…
Във очите ми, на челото, отпечатан е знака
на жестокия свят и на битката вън.
Ела, ела, ела да поседнем!
Разкажи ми стара приказка и макар наизуст
да я знам…всичко там пак изчезна
и урокът, и вярата…любовта във юмрук.
Не си идвам завинаги, връщане няма,
времето както не се връща назад…
Само кръв от кръвта ти превърта се, мамо,
в мен, в душата, във разума и във избора прав.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Филипова Все права защищены
