19 июл. 2008 г., 11:26

Завръщане

881 0 2

Не мога да се разтоваря

дори в аеробичния час.

Цигарата ми май догаря,

поредния изсмукан фас.

Сълза по бузата догонва

предишната и ми горчи.

Псувня неволно се отронва,

поезията в мен мълчи.

Последна чаша и вино тръпчиво,

последен опит, но боли.

Да съм щастлива исках диво

в живота скучен, но не би.

Закърпена любов, измамно щастие,

дете, съпруг, самата аз,

камина, огън и причастие,

последно е, но ти си пас!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гера Гера Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...