19.07.2008 г., 11:26

Завръщане

880 0 2

Не мога да се разтоваря

дори в аеробичния час.

Цигарата ми май догаря,

поредния изсмукан фас.

Сълза по бузата догонва

предишната и ми горчи.

Псувня неволно се отронва,

поезията в мен мълчи.

Последна чаша и вино тръпчиво,

последен опит, но боли.

Да съм щастлива исках диво

в живота скучен, но не би.

Закърпена любов, измамно щастие,

дете, съпруг, самата аз,

камина, огън и причастие,

последно е, но ти си пас!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гера Гера Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...