14 мар. 2009 г., 23:51

Завръщане

1.3K 0 21

 

Дали е остаряла любовта,

завита в избелялата ми рокля?

В косите ù -  скрежасали цветя.

Сипи ù чаша вино да се стопли.

 

Неканена се връща в твоя рай,

ранена птица в пазвата си носи.

Ако си спомняш как, я приласкай.

Не ù задавай никакви въпроси,

 

не я обсипвай с падащи звезди -

не ù е нужна клетва закъсняла...

Раздай я, както правеше преди -

до край,  за да я имаш цяла!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Гецова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е, не мога да се сдържа - хубаво стихотворение!
  • Блгодаря, Кадир! Чест е за мен, че ме четеш.
  • Не остарява любовта!
    Хубави стихове пишеш Данче!
    Поздрави!
  • Ч.Р.Д. още един път!
    Желая ти здраве, успех и винаги движение нагоре - лично и професионално
  • заскрежени би звучало нежно (с ударение върху "е",
    "скрежасали" е интересно.

    Замисли ме и си представих, че в началото пишеш за сватбена рокля.
    Още повече "избеляла"...
    И това е интересно.

    Хареса ми.
    Браво!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...