Mar 14, 2009, 11:51 PM

Завръщане

  Poetry » Love
1.3K 0 21

 

Дали е остаряла любовта,

завита в избелялата ми рокля?

В косите ù -  скрежасали цветя.

Сипи ù чаша вино да се стопли.

 

Неканена се връща в твоя рай,

ранена птица в пазвата си носи.

Ако си спомняш как, я приласкай.

Не ù задавай никакви въпроси,

 

не я обсипвай с падащи звезди -

не ù е нужна клетва закъсняла...

Раздай я, както правеше преди -

до край,  за да я имаш цяла!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Е, не мога да се сдържа - хубаво стихотворение!
  • Блгодаря, Кадир! Чест е за мен, че ме четеш.
  • Не остарява любовта!
    Хубави стихове пишеш Данче!
    Поздрави!
  • Ч.Р.Д. още един път!
    Желая ти здраве, успех и винаги движение нагоре - лично и професионално
  • заскрежени би звучало нежно (с ударение върху "е",
    "скрежасали" е интересно.

    Замисли ме и си представих, че в началото пишеш за сватбена рокля.
    Още повече "избеляла"...
    И това е интересно.

    Хареса ми.
    Браво!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...